РЪЦЕ
понякога нямаме вече ръце
стоим с прилепени едно до друго тела
гледаме се. когато поискаме да се прегърнем,
от мястото на ръцете ни поникват високи треви.
тогава знаем, че никога няма да се докоснем,
че на мястото им лято подир лято ще се натрупват
повече, прегърнали брега ръце, които са ни чужди
те растат в подводните планини, където не може да се достигне
понякога ни е дадено да ги видим отблизо, друг път изчезват
слънцето и изтегнатите на брега тела
бавно се удрят във водата. потапяме се в нея и от мястото, където изчезваш
водораслите рисуват силуета на тяло с твоите ръце.
всяка нощ стоя над възглавието ти
и бдя над ръцете ти. водата е все по-студена, ръцете са все по-големи.
Превод от румънски: Лора Ненковска
http://crosspoint.mediabg.eu/?p=8212
şi poemul în română
din când în când nu mai avem mâini.
stăm cu trupurile lipite unele de altele,
ne privim. când vrem să ne îmbrățișăm,
din locul mâinilor ies ierburi înalte.
atunci știm că nu ne vom atinge niciodată
că în locul lor, vară de vară,
vor fi aduse și mai multe mâini, străine nouă
îmbrățișate la mal.
cresc în munții de sub apă, unde nu se poate ajunge.
uneori le putem vedea de aproape, alteori dispar
soarele și trupurile întinse la mal
lovesc apa încet. ne afundăm în ea și, din locul în care dispari,
algele desenează forma unui trup cu mâinile tale.
în fiecare noapte stau la căpătâiul tău
și-ți veghez mâinile. apa e tot mai rece, mâinile sunt tot mai mari.